Служебният кабинет сякаш провидя хоризонт от два мандата – дали пък не забравят, че са назначени „да служат“ срещу пандемията и за изборите

SARS – CoV-2, който се знае колко е подмолен и коварен, отново тихичко потрива ръце и се спотайва на българска почва. Затишил се – вероятно гледа шоу и чете за културизъм, но методично продължава да убива. Вчера 49 българи. Онзи ден 44.

Срещу рогатия вирус у нас се дава як отпор с много мускули – силно релефен мъж вече е начело на данъчните, друг на митниците, вълна от нови зам.-министри започват да се запознават с кабинетите в министерствата, но по-лошо, че започват да се запознават и с ресорите си.

„Сервитьор“ и „слуга“. С тези си значения възниква етимологично думата „министър“ през XII век. По-късно думата започва да развива значението си на „служител“.

През XVII век се създава словосъчетанието „държавен министър“, което е означавало нищо повече от „държавен служител“. Човек, който служи на държавата и на народа.

Това етимологично напомняне прави доц. д-р Борислав Георгиев пред БНР още през далечната 2001 г. Поводът тогава е идването на Симеон Сакскобургготски и назначените от него юпита за министри, които силно прокламират, че промяната започва от тях. Опитите на езиковедите да ги приземят явно не успяват, но но пък ги приземи животът.

Днес също е крещящо нужно напомнянето какво точно е министър. И то не само в етимологичен смисъл, а и от гледна точка на кризите, с които трябва да се борим. Политическата от тях и по-точно невъзможността на 45-ото Народно събрание да произведе редовно правителство, доведоха до назначаването на служебни министри. Тук словосъчетанията още повече трябва да приземят новите  обитатели на 19 -те министерства. Те не са изкъпани с благовонния народен вот заради заслуги, а са назначени и то с конкретна задача.

Вижте колко сложно става, ако трябваше да формулира днес доцентът езиковед какво е служебен министър: „Слуга в служба на държавата, ама слуга, назначен служебно“.  Демек в ползу роду за 2 месеца.

Дотук с етимологията. Влизаме в политиката. С какво се заеха служебните министри в първите си дни от служенето? Дали със схема за ваксинация срещу коронавируса, дали с нов щаб за борба с него (щом и ако предният е правил глупости), икономически мерки за подпомагане на засегнатите сектори, спешен анализ на здравната ситуация, след като стотици хиляди ученици тръгнаха на училище, а хиляди от тях ги чакат матури, които да определят бъдещето им?

Не! Първа точка рязка подмяна на зам.-министри, втора светкавична рокада на шефове на основните държавни агенции, трета – работа по емитиране на нов държавен дълг. Перфектно, но за правителство с хоризонт от 4 години. Или поне от 2.

Разбира се, че при легитимна смяна на властта е нужен нов екип. Естествено, че министърът ще разчита на свои експерти, за да създадат заедно дългосрочните политики.  Но дори и при дълъг мандат, за да го направи, трябва да стъпи на вече създадено.  Но при 60 дневен хоризонт да разтърсваш основно най-важните структури на държавата,  е равносилно на нокаут.

Бурната смяна на всички ръководни звена в министерствата разцентрова служителите. Вярно че, администрацията на средни и по-ниски нива често е жестока към обикновения човек, но може и да трепери като йоркширски териер, когато бъде застрашена.

А застрашен чиновник решение съвсем не може да вземе. Той блокира изцяло, блокира и държавата.

Всичко това щеше да е някак по-поносимо, ако не беше факт пандемията и огромните здравни и социални рискове, които може да създаде всеки момент нова вълна. Живеем в някаква паралелна реалност, изглежда като че ли крясъците за Изборния кодекс и трепетът за ново правителство убиха и короновируса?

Сякаш си остана само там някъде в Индия. У нас е слънчево и вълнуващо, по улиците и от шибидахите на лъскави коли абитуриенти вече броят от 1 до 12 и обратно. За измъчените ни онлайн и с маски деца е разбираемо, че приповдигнато и напук имат нужда да прокламират свободата си.

А възрастните? Идва лятото, правим резервации за море, забавляваме се в социалните мрежи с релефа на културисти.

За съжаление обаче тази гад продължава да убива. Вчера 49 българи. Онзи ден 44. И сигурно се кефи на смените в НАП.

Важно е да се подготвят честни избори, които бързо да осигурят на страната ни редовен кабинет.

Паралелно с това, както в другите мислещи  държави, експертите да гонят до дупка единствената възможна засега защита – достигане до спасителен за обществото имунитет. Ваксини вече има, къде е стратегията на новите упраляващи те да са в хладилниците на личните лекари, за да ходят спокойно децата ни на училище и завършващите и догодина да могат да крещят радостно от колите. Сега е моментът това да се случи и да се случва всеки ден.

Не го ли осъзнаят служебните слуги на народа в останалите им 55 дни  – ще е просто автоизчегъртване.

На техен език.

 

 

 

 

 

Прочетено 133 пъти
Сподели
  •