Не може заведенията да работят, а училищата – не. Този рефрен е изключително верен и многократно потвърден от лутанията ни от началото на пандемията.

Рефренът важи с пълна сила и сега в ерата на Омикрон, макар и в леко обърнат с хастара нагоре вариант.

Не може учениците да стоят присъствено, само и единствено, за да се оправдае властта, че заведенията не могат да бъдат затворени!

И понеже общото идва най-ясно с конкретиката, вижте ситуацията в едно софийско училище.

Учат присъствено само три паралелки от общо 10 в гимназиалното ниво. 14 учители са болни. Школото има собствен транспорт, но той се спира или силно ограничава, тъй като „има много заболели учители и ученици“, както пише в сайта на учебното заведение.

Тоест до училище сутрин можеш да стигнеш с училищния автобус, но всички които си тръгват следобед трябва да пътуват с градския транспорт. На другия ден те отново идват на училище.

5 теста с плюнки през деня доказват положителен резултат за COVID-19, но те далеч не са причина веднага да се карантинират съучениците. Напротив- чака се на другия ден потвърждение от PCR тест в лаборатория. През това време и „положителните“ и отрицателните от „пликчето“ ходят из автобусите из столицата и се връщат отново в клас.

От 4 часа с предмети учениците всеки ден имат поне по един или два свободни часа, тъй като учителите или са болни, или карантинирани, или са си взели отпуск, уплашени от лавината от заразяване в училището. Никой не може да ги вини за това.

Макар и обещано- т. нареченото синхронно обучение, ако се случва, е напълно случайно. Идеята беше децата, които са заразени или карантинирани, да могат да „присъстват“ онлайн в присъственото обучение на класа. Тоест учителят да включи компютъра и те да се включат от дома, за да не изостават от материала. Всуе! Прави се в единични класове, май зависи от учителя.

Плюят в училище, плюят и на площада. Ето това обаче – второто плюене е причината да впрягаме децата  като заложници на политиката и откровената невъзможност на властта да управлява здравната криза. А нали това си обещахме да не правим още през 2020 г. Промяната дойде, за да управлява по нов начин, но изпадна в тежки анализи и създаване на нови и нови работни групи.

„Да се снишим, докато мине бурята“, казваше един държавен и повече партиен ръководител. За него Промяната няма и идея, защото „учението“ му в Харвард не се учи, а вглъбяването в историята на страната си не е силната страна на новите управляващи. Та дори Тодор Живков знаеше, че при криза, ако се снишиш, може да ти се размине.

Представете си Омикрон като криза – има период – торнадо, от три седмици или месец, в който всички европейски държави затвориха каквото е възможно и въпреки огромното си ваксинирано население загубиха поданици. У нас торнадото заплашва да отвее много повече животи – доказва го рекордната ни смъртност, а рекордното заразяване сега е само предвестник на още повече нещастия.

Макрон скочи открито на неваксинираните французи, Австралия скочи на Сърбия и на света, изгонвайки позорно асът в тениса, за да защити здравните си правила и най-вече мъките на народа си да ги спазва месеци и години наред.

Властта у нас – и преди, и сега се страхува от площадни изяви и от големи общности от средностатистически народ, който събран в тълпа, е готов да отстоява само своето съществуване. Затова заведенията в България никога няма да бъдат затворени (пък и нека си работят), няма и да спрат работните групи, създадени, за да мотаят феновете на „Възраждане“.

От всичко това сега страдат и учениците. Присъственото им обучение е мижи да те лажем, а онлайн им се отказва. Няколко директори са се впили както Омикрон в клетката и изпълняват буква по буква посоченото от властта, за да задържат присъственото обучение. Знаете ли, че в някои училища, не в горното за което говорихме, и при заразени деца паралелката не се карантинира.

В тази обстановка непрекъснато чуваме призиви, че пандемията зависи от съзнанието на всеки. ОК, но на заведение можеш да отидеш по желание, но може и да не отидеш. А в училище, ако не идеш присъствено пишат отсъствия. И трябва да повтаряш класа.

Затова да оставиш сега отворени училищата, само за да имаш мотив да не затваряш заведенията, е някакси в повече.

Нищо, че междувременно ни занимават със Северна Македония, със съдебната реформа, къде точно може да наднича Цацаров и гад ли е Гешев, че толкова се инати.

Докато  „Промяната“ не вземе твърди решения – ситуацията у нас ще е непроменена с постоянно плюене – в клас в понеделник в пликчетата, на площадите от отричащите правилата, пред болниците от хората, губещи близките си, в социалните мрежи и в къщи от хората, които искат да спазват мерките и да запазят близките си.

Кой плюе най-добре?! Това в крайна сметка винаги личи на изборите!

 

Снимката е илюстративна, източник: Нова тв

 

Прочетено 86 пъти
Сподели
  •