22 общини, обградили столицата като пръстен – това е ДНК-то на Софийска област за индустриален и социален растеж

Козовете са в многообразието – съвременни логистични бази, бърз достъп до завиден пазар, богатство на природни ресурси и минерални източници, курорти и много, много история

Софийска област- втората по големина в България, е сякаш обречена на успех.

Географската й благословия да опасва най-развития индустриално град в страната, съчетано с огромното многообразие на всяка от 22- те общини в областта с нейните 286 населени места, фактът, че оттук минават най-важните европейски транспортни коридори и сухопътната ни връзка с  Европа, са само част от козовете на областта. Има и други.

Природата си е казала думата. Софийска област е богата на енергийни ресурси и други полезни изкопаеми. Залежи на въглища има в общините Своге и Костинброд (антрацитни въглища); Елин Пелин и Драгоман (лигнитни и черни въглища); Самоков, Сливница и Годеч (лигнитни въглища). Залежи на медна руда има в общините Етрополe, Златица, Челопеч и Своге, желязна руда – в Своге, Златица и Челопеч; златни залежи – в Етрополе и Челопеч; барит  – в Златица,  манган – в Божурище.

Планинските райони са богати с минерални ресурси, необходими за производството на различни строителни материали – минерален варовик – Драгоман и Сливница; огнеупорна глина – Сливница, Годеч; глина за тухли и керамика – Годеч, Ботевград, Костинброд, Костенец; кварцов пясък – Божурище и Елин Пелин.

Термалните и минерални води могат са и отличен алтернативен източник на енергия – отопление на малки и средни предприятия, жилищни домове, животновъдни фeрми и пр. Те са екологично чисти и се самопречистват.

Сравнително висок е процентът на горските площи  в Софийска област. С най-големи запаси  дървесина и горски прираст на хектар разполагат Самоков, Ботевград, Копривщица и Костенец. Там са построени добре функциониращи предприятия за обработка на дървесина.

Наложилата се тенденция за изнасяне на индустриалните производства извън големите градове и непосредствената близост до столицата е от съществено значение за приоритетното развитие на индустрията в Софийска област и за привличането на инвестиции, категорични са анализаторите.

„Икономическото развитие на Софийска област в много голяма степен е обвързано с инвестиционната и стопанска активност в столицата, като голяма част от индикаторите трябва да се разглеждат през призмата на тази близка симбиоза“, се посочва в последния профил на областта, направен от Института за пазарна икономика. Брутният вътрешен продукт на човек от населението и средната заплата са високи и отреждат на областта място след столицата и област Стара Загора. Област София се характеризира с най-ниска регистрирана безработица и много висока заетост. Областта привлича значителни чуждестранни инвестиции, което отново е силно повлияно от интеграцията с икономиката на столицата. Стойността на произведената продукция е сходна с този в столицата, което прави целия регион безспорен лидер за страната“, казват икономистите.

Максимум час и половина от София

Това е времето, необходимо, за да се стигне с кола и до най-отдалечените населени места в областта. То означава не само добра логистика за превоз на товари и услуги, но и възможност за отлично образователно ниво на населението, което може да се ползва без проблем от високите образователни стандарти и обучителни институции на столицата. И обратното – менджмънтът на предприятията в Софийска област са изтъкнати специалисти със завидно образование, неограничени в избора си дали ще живеят там или в София.

Близостта до столичния град осигурява на областта около София шанса да заинтригува част от огромната й и  платежоспособна аудитория и международните й гости.

Да излезеш от напрежението на големия град и само за минути да си в планината, в минералния басейн или на голф. Това обяснява, но и изисква развитието на София област като туристическа дестинация. Още повече сега – с поуките от  световната пандемия, която вероятно за десетилетия бетонира в съзнанието на хората у нас и по света грижата за здравето да е  основен мотив за избора им на място за почивка и пътуване.

Балнеоложките курорти в Софийска област като Костенец, Пчелински бани, Белчин баня, Долна баня, Момин проход и специфичният микроклимат в с. Искрец /община Своге/ са изпълнени с качествено ново съдържание и са ориентирани към все по-голяма потребителска аудитория – от хора, които се нуждаят от лечение и профилактика –  до здрави хора, които търсят почивка и бягство от ежедневния стрес. Затова инвестирането в модернизация на сегашната материална база гарантира меко казано успешен бизнес план. Това вече не е бъдещето, а настоящето за българските и чуждестранни предприемачи и София-област може да им го даде.

От век туризъм успешно се развива в най-стария български зимен курорт Боровец – днес обаче съчетан, съчетан с модерни хотели, ресторанти и спа- центрове, съвременна вълна с вкус на успешен бизнес дават възможностите за голф около Правец и Елин Пелин, както и много други обекти в областта.

Вода и величествени планини – в областта около София попадат редица дялове на Стара планина – южните склонове на Берковската планина и Козница, Мала планина, Ржана, Софийската планина, Мургаш, Етрополската планина. В източната и югоизточната част на областта са части от Ихтиманска Средна гора, Лозенска планина, Рила и Верила. В Софийска област са котловините Софийска, Ихтиманска, Самоковска, Ботевградска, Златишко-Пирдопска и Саранска. Най-високата точка в областта е и първенецът на България -връх Мусала (2 925 м.) в Рила планина, на територията на община Самоков

Територия на кръстопът

Такава е Софийска област и то далеч не само в съвременния й вид с европейските транспортни коридори и със съвременните магистрали. И преди век, и в древни времена в земите на днешната София област се е „писала“ история.

Тук се намират осем от стоте национални туристически обекта. На  територията на София област днес има 227  паметници на културата с национално значение, много музеи, читалища и библиотеки. В областта са запазени десетки ценни църкви, манастири и архитектурни паметници, част от грандиозния манастирски комплекс Мала или софийска Света гора, в който се свързват 14 манастира по протежението на Витоша и съседните планини.

Културното наследство на областта включва различни исторически периоди, съхранили паметници на античността и ранното средновековие – останки от крепости – в общините Драгоман, Ихтиман и Костинброд.

И разбира се  в областта особено емоционално място е Копривщица,  столицата на културата, образованието и занятите през Възраждането.  Родно място на бележити просветители- книжовници и писатели и на българите, непоколебали се да използват не само словото, а и „Първа пушка“. И двете в името на Свободата.

Уникална е спецификата на всяка от общините в София област. При изброяването им различни анализатори ги подреждат ту по големина, по-често по азбучен ред, някои изследователи според големината и броя на населените места в съответната община.

Не може да се изтъкне коя от тях има най-голям принос за развитието на областта, а и не е необходимо. Затова ще загърбим догмите на подреждането. Ето ги – Челопеч, Костинброд, Златица, Копривщица, Костенец, Елин Пелин, Чавдар, Сливница, Своге, Самоков, Правец, Пирдоп, Мирково, Ихтиман, Етрополе, Драгоман, Долна баня, Горна Малина, Годеч, Ботевград, Божурище, Антон.

Важното е, че всяка от тези общини със своята специфика, със своето управление, с хората си и с живота на всеки правят така, че областта да успее.

Да се върнем към пръстена от общини, обиколил София. Прилича също на шал, на топла яка и подкрепа за столичния град.  Най-вярното определение за Софийска област ще дойде не толкова географски, а с това, което постига.