Парламентът много заприлича на другарски съд, а сега трябват решения за здравната, икономическата и политическата криза  

Живеем в много интересни политически времена. От трибуната на Народното събрание се леят заплахи и жлъч. На хората се поднася един зле продуциран спектакъл, в който главен герой е борбата за власт. Само месец след парламентарните избори вместо да видим „промяната“ станахме свидетели на много, но много от старото – още от времето на един тоталитарен  режим, през който  се раздаваха присъди и сочеше с пръст. Времена като през 1956 година, в които хората нямат право на собствено мнение, а “правилната” линия се налага от политически лидери.

От най-висшата инстанция, която трябва да е трибуна на демокрацията, днес се правят опити, целящи контрол и регулация на съдебна система, спец прокуратура. Партии и техни активисти насаждат своята идеология претендирайки, че  представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. Останалите партии трябва да бъдат  забранени, унищожени или изчегъртани.

С всяко включване на телевизора се повяват „политици“, които истерично се опитват да насаждат мнение, незнайно защо провъзгласили себе си за говорители на народа въпреки оскъдните си проценти на изминалите избори. Вихрят се по комисии, правят си лайфове, нахлуват в държавни институции, крещят. Посланията им пораждат омраза, настройват ни едни срещу други, защото сме предпочели една или друга партия и трябва да изпитваме чувство за вина от избора си.

Но времената на другарския съд отминаха отдавна и сега  обществото и държавата имат нужда от действителни водачи, а не от хора припознали се като месии. “Крещящо”, но далеч не фалцетно като гласа на пренатегнати политички, са ни нужни стабилност и отговорни действия, защото страната е изправена пред политическа, икономическа и здравна криза. Народът иска решения в ползу роду.

Той е моралният съдник за всичко това. Уважаеми политици, хората са тези, които решават за коя партия да дадат гласа си и не е необходимо всеки ден да сме преки свидетели на шоу, за да вземем решение. Защото истина е това, че народът забавя, гледа спектакъла, но не забравя.

 

Прочетено 43 пъти
Сподели
  •