Свободата, Санчо, сега точно не е на върха на копията

„Непротивоконституционствувателствувайте“. Сигурно помните този сложен лаф от късния соц и ранната демокрация?

В същия стил, но пречупено през късния ковид- период това звучи като „нересторантвувайте“ като за последно.

Защото петък, събота, особено неделя вечер преди обявеното затягане на мерките в България направо крещят за разпищолване от хиляди българи, които мразят маските, мразят щаба, чувстват се безсмъртни, а битката срещу „ограниченията“ ги опияняват така, че е чудесен повод да се натряскат.  В още работещите ресторанти до 22 часа. И като за последно!

Не е невъзможно да се случи щом се започне от по-рано. Ако ви влече в тази посока, не се се чувствайте хъшове или борци за свобода.  Облечете пак официалния си анцуг, разголете най-новите си татуировки, пак си псувайте маската, ограниченията и щаба в този или в обратен ред, но пийнете само една бира, разкършете се във фитнеса и се смирете. Този път поне.

Аристократично е сериозните ограничения да се обявят пред обществото няколко дни преди да задействат. Аристократично е, но за държава, в която правилата се спазват.

Такова уиндзорско поведение у нас обаче буди сериозно недоумение заради манталитета на мнозина. Впрочем, ако го нямаше точно този манталитет едва ли щеше да се стигне до такова затваряне на страната.

Господа ресторантьори, наистина изстрадахте яко в кризата. Много от вас са отговорни и образовани хора. Знаете, че най-добрата печалба се прави от постоянен оборот, не от една или две разцепващи вечери. За да работят заведенията трябва да има платежоспособни клиенти и предвидимост в живота. Ето точно това сега го няма. Преди предния т. нар. локдаун в България (много претенциозен термин впрочем за мерките у нас, тъй като буквално затваряне досега нямаше) хиляди нашенци празнуваха сякаш свободата си като за последно. Е, точно свободата ни липсва сега. И тя няма да дойде с това да се напием, наядем или размажем за една вечер.

Свободата, Санчо…

Отне ни я някакъв тежък гадняр точно преди година. Дали е тунингован в някоя лаборатория, или е просто плод на еволюцията, той е факт. И вместо сега да се борим с вятърните мелници трябва да се опитаме да си дадем някакво бъдеще. Ако това са 10 дни, които трябва да изтърпим като милионите европейци, нека го направим отново. И 20 дни трябва да можем да издържим. Да си го обещаем, макар че вече е наистина нетърпимо.

Наистина ни трябва обединение и далеч не защото идват избори за парламент, а на доскорошната му фасада пишеше нещо за съединението и силата… Не. Трябва да се обединим не заради политиците, не заради властта, а за себе си, заради всеки от нас.

Стига сме се цепили на сини и червени, на ваксъри и антиваксъри, на такива с антитела и без, на ваксинирани с „Пфайзер“ или „Астра“. Всичко това разбира се има значение, но не е основното.  Трябва ни въже, но не за да се бесим, а да се издърпаме. Но да го теглим в една посока, тук в България.

Защото видяхме в тежка криза всеки дърпа към себе си, за да спаси своите. И Европа, и светът. Дошло е време разделно. И отдавна не е било толкова така.

Има и друго, което си е съвсем човещинка. За да се съхрани, психиката ни априори отрича непобедимото зло.  Много по-лесно е да приемеш, че вирус няма, че това е едно грипче, че властта само се опитва да те окове. Затова ще нахлузя маската под носа, ще обикалям навсякъде, ще се метна на самолета за Африка и ще надхитря гадната фармацевтична индустрия, наложила ни този гнет.

Че е гадна фармацевтичната индустрия – има резон. Видяхме го в откритата война и кални ходове между самите производители на ваксини. Нищо, че там работят най-светлите умове на науката. Край тях има търговци и най-вече огромни пари. А огромните пари са религия.

Като стана дума за Африка и за религия, се сещам за един президент, който някъде там бореше вируса с молитви. Казваше, че няма ковид и се противопоставяше на носенето на маски. После изчезна. Починал бил, казват Джон Магуфули, оставяйки на произвола родната си Танзания.  След усложнения от Ковид.

Хиляди загинаха и тук. Отидоха си страхотни певци, музиканти, учители, учени, лекари, приятели, съпрузи, родители, любими. Сега с двойни пневмонии лежат и деца.

Свободата, Санчо…

 

 

 

Прочетено 43 пъти
Сподели
  •