Когнитивен дисонанс. Сблъсък в съзнанието на индивида между неговите убеждения, знания и нагласи с новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи. При тази тревожност  индивидът е повече склонен да напасне реалността към убежденията си, отколкото да приеме новите факти, които им противоречат.

Леон Фестингър, въвел в психологията това познавателно противоречие през далечната 1956 година, сигурно щеше да хвърля шапка, ако беше в сряда пред парламента на протеста на „Възраждане“.

Там имаше не стотици, а хиляди хора, потвърждаващи теорията му. Млади и възрастни мъже и жени, в сериозна тревожност и затова напълно отричащи реалността, в която живеем от 3 години насам.

По-лесно, особено за по-бедните духом, е да измислят ясен враг. Такъв, който се вижда- срещу него можеш да агресираш, да крещиш с мегафон, да удариш или още по-добре да потрошиш. Не е ли виден- значи го няма. Затова за „ренесансовите“ хора на депутата Костадин Костадинов коронавирус не съществува, той е само повод някой да ограничава правата им.

Вместо Делта и Омикрон за тях враговете са „зелените сертификати“, властта – предишна и сегашна и…. сградата на Народното събрание. Тя, последната пък е най-удобна за громене, защото е най-обективизирана. Влезем ли през вратите, впрочем лаишки затиснати с парламентарни маси, сме страшни пичове.

И прав е, и не е прав Лео Фестингър обаче. Прав е за дисонанса в поведението на антисертификатниците и Костадин. И те самите не знаят защо атакуват точно сградата, където с гордост изпратиха лидера си като депутат, за да кове закони. От телевизор на площада самият Костя бе в тежък дисонанс като ги насъска срещу символа на законността в България, докато самият той – карантиниран,  демонстрираше уж спазване на здравните правила.

Дисонансът направо крещи и от сподвижниците на Костадинов – голяма част, от които ваксинирани с две дози и със зелени сертификати.  „За да запазели близките си…“

Щом така се пазят близките, дисонанс прозира и от платените автобуси с тълпи от хора в деня, в който България отбеляза черен рекорд по брой заразени и постъпили в болници от началото на пандемията. При над 30 000 починали с коронавирус. В деня, в който „не от, но с ковид си отиде 11-годишно дете“.

Рано сутринта в сряда той – редовият борец срещу зелените сертификати облече официалния си жълт пуловер, пътува 8 часа в претъпкан рейс, за да заяви себе си на жълтите павета в София. Да се блъска с хиляди като него и с полицаите, пратени като гигантски ансамбъл от художествени гимнастички, но без да имат право да поиграят с бухалки и въженца.

Лео, рано е да се радваш прекалено. Ренесансовият българин все ще намери сили да те опровергае.

Конгитивен- познавателен, свързано със свойствата на ума да приема и обработва информация. (Уикипедия)

Ум – точно това е, което най-много липсваше на площад „Народно събрание“ в онзи ден. И от страна на желаещата да чупи тълпа, и от властта, която нежно охраняваше трошачките. И от запрелите се в сградата на Съединението и силата, строили маси пред вратите.

Така че, Лео, в това не си прав. „Некогнитивен дисонанс“. Той продължи и след това в странната среща между представители на протестиращите със здравната министърка проф. Сербезова и с доц Ангел Кунчев.

Там от страна на антисертификатниците бе и човек с жълт пуловер – лекар бил, човекът, но се държеше като хамалин. Странно защо „Възраждане“ излъчваха тази срамна среща онлайн. Трима викаха, искаха отмяна на всички правила, заплашваха… Достоен за уважение беше единствено аристократизмът на главния държавен здравен инспектор.

Само съвпадение беше, че за когнитивния дисонанс напомниха в рамките на два дни „Стани богат“ в свой въпрос и борците срещу зелените сертификати със странните си изблици.

Срещите с тях обаче продължиха и в петък. Премиерът, веднага след като излезе от карантина,  се видя с човека с жълтия пуловер… и с още един лекар, който от години си е анти. Щели да правят работна група. Това вече не е е съвпадение. А сериозна тревожност… За обществото!

 

 

 

 

Снимка: Пламен Стоименов

Прочетено 72 пъти
Сподели
  •