От Община Челопеч почти няма миграция. Очевидно който живее там, си живее добре.
Показват го данните от икономическите анализи.
11 жители – цифром и словом са напусналите през 2019 г. най-малката община в София-област. А през 2017 те са 10, сочат данни от инициативата на Института за пазарна икономика „265 истории за икономика“. Тя обединява икономическите и демографски характеристики на българските общини през последните години.
Странно ли е това за 21 век, когато стотици хиляди хора непрекъснато мигрират, привлечени от големите индустриални, образователни и културни центрове?
„Тайната“ на община Челопеч разбулват отново икономическите й характеристики. Безспорно най-таченият от населението показател за всички времена- заплатата, изстрелва Челопеч на първо място в страната с 2178, 4 лв. средна брутна месечна заплата за 2018 г.
Собствените приходи на Челопеч на човек от населението са 4201 лв., а разходите, които е направила местната власт за всеки свой жител през 2019 г. са били 4895 лв.
Има и друго делът на населението над 65 години е около 20%, останалите работят.
Всичко това дава обяснява желанието на жителите на Челопеч да продължат да бъдат такива, без разбира се, с това да омаловажаваме техния патриотизъм.
Парадоксално, но само на пръв поглед, а от икономическа гледна точка съвсем логично, в топ 10 на класацията за най-висока брутна заплата в страната да влязат малки, но много инициативни общини, с развито производство, където има големи енергийни и добивни предприятия и добри условия за инвеститорите.
Размерът може да има значение, но не гарантира качеството. Оспорваният от някои дами постулат се потвърждава поне що се отнася до Челопеч – общината, състояща се само от едно населено място с територия от 44,39 квадратни километра и население според Уикипедия от 1714 души.
За качеството там обаче са се погрижили и природата, и хората.
Челопеч е едно от най-големите медно-златни находища в Европа. Геолозите описват челопешката руда с богатство на основни рудни минерали: пирит, тенантит, енаргит, лузонит, халкопирит, злато и борнит. От нерудните минерали преобладават: кварц, барит, серицит и каолинит. Второстепенни от рудните минерали са: фаматинит, сфалерит, галенит, а от нерудните – хлорит, анкерит и гипс. Челопешкото находище е с изключително сложен геоложки строеж, като досега са идентифицирани около 71 минерални вида. Всичко това неслучайно привлича големи инвеститори и в последствие сериозни работодатели в областта.
За развитието на бизнеса обаче освен природните ресурси винаги трябва да се подозира инициативна местна власт. Честно казано, в Челопеч отдавна местните избори са скучни. Кметът на общината Алекси Кесяков е на тази длъжност четвърти мандат.
За него се знае , че с кеф хвърля официалните дрехи и надява работни, за да помогне на строители или на земеделци.
Знае се също, че Кесяков и екипът му не разчитат единствено на щедрата челопешка земя. Силно в дневния им ред са привличане на нови инвеститори, задържането на досегашните, подкрепа на предприемачеството, развитие на местната икономика и то в неразвивани там до момента области. В Челопеч подготвят нови площадки за бъдещи инвеститори. Усилено в мъничката община се работи и по защитата на европроекти.
Идеята е с тях да се помогне на млади и инициативни хора до 29 г. , за да започнат самостоятелна стопанска дейност, да бъдат обучени- те, а и по-възрастните за придобиване на предприемачески, управленски и бизнес умения. Разработват се проекти за създаване на стопанства на млади фермери, за организации и мрежи на производители.
В аджендата на Челопеч е и създаването там на първото „StartUp Villlige” за Централна и Източна Европа. Общината е отворена за нови хора. За целта се предвижда придобиване от общината, реставрация и рехабилитация на трайно неизползвани жилищни сгради и отдаването им под наем на външни семейства.
В края на декември 2020 г. символично, заради пандемията, бе даден старт на проекта за рекултивация на сметището за неопасни битови отпадъци в общината по оперативна програма „Околна среда“. Стойността на проекта е 1 817 350 лв., от които 1 544 747 са от Европейския фонд за регионално развитие, а 272 602 лв. национално съфинансиране от бюджета. Финализирането му е планирано за средата на 2022 г.
За да не остане впечатлението, че в Челопеч само работят – местните хора демонстрират, че могат да се забавляват добре. Правят си рок и кукерски фестивали, турнири по борба и за народни песни, добри са дори като организатори на автосъстезания „на високи токчета“. Фенове са на моторните спортове и си изграждат инфраструктура за тях.
И ако от високите токчета се върнем в древността – първите сведения за селото са от началния период на османското присъствие. Тогава то е наброявало 89 къщи. Името му, според откритите архиви е било “Джелубек”, което означава „челно лично място“. За челопечани, а и не само, е така и днес.
