Предварителните данни от НСИ и Евростат, разпространени тази седмица очертават дълбочината и характеристиките на икономическата криза, причинена от пандемията, пише в анализа на Лъчезар Богданов Института за пазарна икономика, цитиран от Investor.bg
В България реалният спад на БВП през 2020 г. е 4,2%. В еврозоната спадът е 6,6%, а в целия ЕС – 6,2%. В сравнителен план България се справя по-добре от 15 и по-зле от 11 страни-членки. Ако изключим по-специфичните със своята структура на икономиката Ирландия и Люксембург, най-слабо засегнати от кризата са скандинавските и балтийските страни, както и част от Централна и Източна Европа.
От „ядрото“ на еврозоната относително по-малък спад се отчита в Нидерландия (-3,8%) и Германия (-4,9%). Най-тежък удар понасят Испания и Италия, както и силнозависимите от туризъм Гърция, Хърватия, Португалия и Малта.
Данните за последното тримесечие на годината донякъде помрачават оптимизма от рязкото обръщане на тенденцията след юни, когато в повечето икономики започна бързо възстановяване. През четвъртото тримесечие БВП в еврозоната се свива с 0,7% спрямо предходното, а за целия ЕС – с 0,5%. Все пак в 17 страни растежът на тримесечна база се запазва, а спадът се дължи най-вече на Италия и Франция и в известна степен – на Австрия, Полша и Ирландия.
България е сред страните с висок растеж – 2,2% , като обаче той се дължи на по-слабото възстановяване през третото тримесечие заради слабия туристически сезон; сходна впрочем е и картината в Малта, Хърватия и Гърция. На годишна основа спадът за последното тримесечие е по-малък от средния за годината, което отразява тенденцията към постепенно преодоляване на дълбокия срив от пролетта на 2020 г.; в еврозоната спадът според сезонно-изгладените данни е 4,9%, а в ЕС – 4,6%.
България отчита спад от 3,8%, което е близо и до най-голямата европейска икономика и водещ наш търговски партньор – Германия, където спадът е 3,6%.
