Сред твърдо решилите да гласуват и прогнозираната избирателна активност в парламента ще влязат 6 или 7 политически партии, показва проучване на „Алфа Рисърч“. Прогнозата е ГЕРБ- СДС да получи 28,1% от вота на решилите да гласуват, БСП за България- 19,8%. Специфичното при двете водещи партии е, че в рамките на кампанията дистанцията между тях нараства. ГЕРБ запазва практически резултата си от началото на кампанията стабилен и устойчив, но БСП бележи лек отлив на избиратели.
Това коментира пред БНТ социологът Геновева Петрова, която представи последното изследване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 27-30 март между 1007 пълнолетни граждани от цялата страна
Други две партии са в спора за третото място. Това са „Има такъв народ“ и ДПС. Те са с много сближени резултати. Активността ще реши този спор.
„Ако се стигне до по-ниска активност, тогава ДПС предвид силно мотивирания си електорат и не на последно място традиционно добавения вот от чужбина, ще има евентуално по-висока тежест в крайния резултат. Симпатизантите на „Има такъв народ“ са по-скоро емоционално мотивирани, те са основно антисистемно насочени избиратели, които не се интересуват от политика и могат както бързо да се мотивират, така и бързо да се демобилизират. Една по-висока активност би била от полза за партията, но при една по-ниска активност това няма да работи в тяхна полза“, коментира социологът.
Друга група са „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“. Това са партиите, между които се води най-активно борбата за протестния вот към момента. Тези две формации най-интензивно бележат ръст в хода на кампанията, но логиката на подкрепата при тях също е различна. „Демократична България“ разчита на един относително лоялен електорат на партиите, които влизат в това обединение, и в хода на кампанията привличат допълнително подкрепа най-вече сред по-младите избиратели от по-големите градове. При коалицията около Мая Манолова тази партийна лоялност отсъства. Там вотът е подобен като за партията „Има такъв народ“ и така както в хода на кампанията успя да събере подкрепа, едно неблагоприятно стечение на обстоятелствата с активността, това може да доведе отново до нейния спад, коментира Петрова.
ВМРО са на границата от 4% за представителство в парламента. Много интересна е цялата ниша на националистическите партии – ВМРО, „Воля“ – НФСБ, партии като „Атака“ и „Възраждане“ – за тях тази кампания се превърна в своеобразна вътрешна битка за радикалния, за националистическия вот. Най-съществен ръст в хода на кампанията бележи коалицията между „Воля“ и НФСБ.
Избирателната активност, която е регистрирана към периода на провеждане на проучването е, че на изборите в неделя ще отидат да гласуват между 2,6 и 2,8 милиона души. Това се равнява на около 51 на сто от постоянно пребиваващите в страната гласоподаватели. Но ако се изчислява като дял от избирателните списъци от общия брой избиратели в списъците, всъщност е по-ниска – от порядъка на 43%, уточни социологът.
Съществена част от хората имат притеснение от ковид кризата, която може да повлияе до последния момент на решението им да гласуват. 10% от тези 2,8 милиона, решили да отидат до урните, много силно се притесняват от това, други 36 на сто – отчасти.
„Възможно е в дните преди изборите или в самия изборен ден да настъпи по-съществена динамика на спад в избирателната активност, която респективно би довела до по-съществено разместване на политическите партии“, коментира Геновева Петрова.
